Георги Парцалев минава през месомелачката на комунистическата ДС в един от най-мрачните периоди на тоталитаризма
На днешната дата, 16 юни 1925 г., точно преди 100 години, в България се ражда гений – Царят на смеха Георги Парцалев. Търговецът Иван Парцалев и съпругата му Веселина посрещат на бял свят рожбата си в 6 часа сутринта в село Левски. Домът на щастливите родители е огласен от пронизителния плач на бебето. Години по-късно, когато Георги Парцалев вече е народен любимец и звезда на Сатиричния театър, мама Веска ще продължава да му припомня, че е бил много ревливо бебе.
Но малцина знаят, че Царят на смеха минава през месомелачката на комунистическата Държавна сигурност в един от най-мрачните периоди на тоталитаризма.
Досието на Георги Парцалев е пазено в архивите на Държавна сигурност хвърля светлина върху една епоха, в която дори и гениите са били преследвани просто защото са различни или защото техният произход е определян като „вражески“ от червената власт.
„Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта“, казва мъдрецът от Шопско Елин Пелин. Но в горчивата си присъда писателят е прав само наполовина. Точно преди 100 години в тогавашното село Левски се ражда Георги Парцалев. Гений, носещ в себе си артистичен заряд, който го нарежда сред най-големите световни звезди в комедията, но за да се потвърди и присъдата на Елин Пелин, българският Цар на смеха е преследван безжалостно. Както от обикновени завистници, така и от агентите на всяващата страх Държавна сигурност. И тъй като съдбата има чувство за хумор, именно доносниците на Парцалев, без да искат, му помагат да стане актьор и всенароден любимец. В противен случай България никога нямаше да разбере за таланта на момчето от Левски, а преди името на Парцалев щеше да пише „доктор“.
Родителите на Георги не гледали с добро око на желанието на сина си да става актьор. За строгия баща Иван, а и за майката Веска актьорството било „циркаджийска работа“. Искали да има сериозна професия и го бутали към медицината. По това време в Левски нямало щатен лекар. Парцалев не счупил родителската воля и бил приет като студент по медицина. Бедите започват, след като Георги попада в полезрението на Държавна сигурност. Първоначалната причина била това, че баща му се занимавал с търговия и имал земи. На Иван Парцалев е лепнат етикета „кулак“. Това означавало, че е народен враг, а оттам службите започват да следят сина му Георги.
От досието на Парцалев, което се пази в архива на Държавна сигурност, става ясно, че бъдещият актьор е бил следен от най-малко трима агенти на службите. Те са с записани с кодови имена „Самуил“, „Любомир“ и „Егоров“. Но явно не са единствените, които са писали донесения за Георги. Парцалев е имал свои „доброжелатели“ в университета и след техните доклади Георги е изключен.
„Изключен е от университета, където е проявил антисоциални наклонности – пише в един от доносите в Държавна сигурност. Впоследствие става артист и сега като такъв работи в Сатиричния театър. В театъра се ползва с лошо име, издава западна култура. Има буржоазно възпитание и възгледи. Враждебно е настроен към народната власт, но това не прави открито, а по-скоро пасивно и по тънки, скрити начини. Няма приятели. Официално се представя за лоялен, но се стреми да се обгради с отрицателно настроени към БКП лица. Прави се на тихомирен и културен, но подло. Преди всичко го интересува материалната облага.
И това да стане жител на София. Счита, че като стане жител, по-лесно ще остане в театъра. Личи си, че тъкмо това го интересува. А негативният начин на живот е негова черта. С група артисти бе на турне из страната. Парцалев е направил много лошо впечатление не само с хулиганското си облекло, но и с държанието си. Обектът се издава и със своето поведение. Приятелите си подбира из средата на младежи, което се обяснява с това, че той е педераст.“
ДС живо се интересува не само от произхода и политическите възгледи на Парцалев, но и от неговия интимен живот. В началото на 60-те години агент Егоров получава специална задача да изучава връзките на Парцалев и разбере в разговор повече за тях.
„Обикновено общува с млади момчета, които са много интимни с него и се обръщат към него винаги най-често „куро“ или „мило“, от което личи, че го познават отблизо“, пише доносникът.
Агент Егоров очевидно е успял да се вклини в близкото обкръжение на Георги Парцалев, защото предава сведения от места, на които са били поканени тесен кръг приятели.
„На 21.III. вечерта бяхме в Руския клуб – разкрива доносникът. – Калоянчев, Иван Кондов, Нейчо Попов, Парцалев и техните жени. Парцалев беше много словоохотлив и между другото каза, че всички шофьори го познават, понеже много често се вози с таксита и по негово мнение повече от тях били „к*пелета“. Той каза, че ние не умеем да се веселим, както някои „хора на изкуството“.
Егоров донася на службите и свои наблюдения за поведението на Парцалев. „Самочувствието му е много голямо – пише агентът на ДС. – Разполага винаги с пари и почти всяка вечер се прибира късно. Редовно вечеря в „Ашингер“. Много често при него слизали непознати хора, които го заговаряли за работа или за някой негов колега.“
Друг донос: „Ще се съберем у Калоянчев, който поканил Попов, Кондов и Парцалев по случай награждаването му. А в събота същите хора са поканени от Парцалев в дома му, за да гледаме предаването по телевизията. Последният отскоро има телевизор.
По повод на придобиването на софийско жителство Парцалев е решил да ходи при председателя на Градски народен съвет Попов.“
За щастие на Георги Парцалев и на цяла България той остава в столицата и изиграва незабравими роли в киното и театъра. Великият актьор се ползва с голямо внимание и от жените, пише „България Днес“.
Източник: plovdiv24.bg
